Как пробихме озоновия слой или защо Слънцето не е това, което беше

    Земята е нашият дом и единственото познато ни място във Вселената, на което има условия за живот. Познаваме толкова много планети, но на нито една не сме открили необходимите ни кислород и вода за съществуване. Затова именно често наричаме планетата си майката Земя. Тя се грижи за нас, като любящ родител. За съжаление, често приемаме това за даденост и забравяме да й се отблагодарим. Забравяме, че тя е цялостен жив организъм, от който ние сме част.  

     Земята притежава газова обвивка – атмосфера. Тя действа като щит срещу електромагнитните лъчения, като предпазва всички ни от вредното им въздействие. Атмосферата се състои от тропосфера, стратосфера, мезосфера и термосфера. Слънцето излъчва електромагнитни лъчения, които достигат до земната атмосфера, голяма част от тях биват погълнати и разсеяни от нея, или отразени, преди да достигнат до тропосферата. Всяко от лъченията има определено ниво на пропускливост в атмосферата, така например лъчите от видимия спектър достигат напълно до земната повърхност, докато рентгеновите лъчи биват погълнати още в мезосферата. Около 95% от ултравиолетовите лъчи биват погълнати в стратосферата от озоновия слой.

 

 

    Озонът като вещество е открит от немския химик Кристиан Шенбейн. Озоновият слой е открит и описан през 1913г. от французите Шарл Фабри и Анри Бюсон, а свойствата му са подробно изучени от Гордън Добсън, британски метеоролог. Между 1928 и 1958г., Добсън работи активно и изгражда световна мрежа от станции за наблюдение нивото на озона, която работи и до днес.

   Озоновият слой се образува, когато в атмосферата навлезе ултравиолетова светлина, и е резултат от фотохимичните механизми описани от Сидни Чапман през 1930г. Навлизайки в атмосферата ултравиолетовите лъчи разцепват молекулата на кислорода (O₂), получава се атомарен кислород, който се свързва с неразбитите кислородни молекули, създавайки озон (О₃). Въпреки че в стратосферата издържа дълго време, озоновата молекула е нестабилна по природа. Когато бъде ударена от ултарвиолетов лъч, тя се разцепва на кислородна молекула и кислороден атом. Това е т.нар. озоно-кислороден цикъл.

   По този начин озонът играе ролята на щит, със съдбоносно значение за Земята, който ни защитава от вредното въздействие на трите вида UV-лъчи – A, B, C. Тип С, който би бил изключително вреден за хората, се поглъща на височина 35км в земната атмосфера. Тип В е причината за слънчевите изгаряния и може да бъде вреден за кожата, прекомерното излагане на този тип светлина може да доведе до генетични промени в тялото. Почти цялото количество от тип А преминава през атмосферата и достига до нас. Светлината от тип А е значително по-безвредна, но също може да доведе до генетични щети.

    През 1958г. са първите сведения за изтъняване на озоновия слой, но никой не обръща особено внимание на това. През 1974г. се съобщава за намаляване на стратосферния озон и започва да се говори за Озонова дупка, тя не е липса на озон, а драстично изтъняване на озоновия слой. Озоновата дупка има сезонен характер и се появява всяка пролет над Антарктида. През последните десетилетия големината й се е увеличила. През 2000г. е максимумът на слънчевата активност (Честито хилядолетие!), когато е регистрирана и най-голямата Озонова дупка.

    Причината за изтъняването на озоновия слой са т.нар озоноразрушаващи вещества (ОРВ), които се отделят в следствие от човешката дейност. На първо място са фреоните, използвани най-вече в хладилната техника. Наричат се още хлорофлуоровъглеводороди (CFC). Халоните са друго озоноразрушаващо вещество, от групата на халогенираните въглеводороди, използват се широко в пожарогасителите. Метилбромида е безцветен отровен газ, използван за дезинфекция на селскостопанската продукция. Съществуват и други разтворители и пестициди, които имат озоноразрушаващо действие. Сред причинителите на изтъняването на озоновия слой са и директните емисии на азотен окис от самолетите.

   След установяването на вредата от парниковите газове за озоновия слой, се предприемат мерки за ограничаването на отделянето им в атмосферата. През 1985г. във Виена е подписана Виенската конвенция за защита на озоновия слой. Две години по-късно, през 87ма е подписан и Монреалския Протокол за защита на озоновия слой, в който се идентифицират главните вещества, които вредят на озона и се поставя ограничение за производството им. През 1994г ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой. Следва Протоколът от Киото, който е подписан през 1997г. Докато стигаме до изминалата 2015г, когато през декември беше проведена среща на високо ниво в Париж и бе прието Парижкото споразумение за климата.

   България изпълнява Националната програма за ограничаване на употребата на ОРВ, благодарение на средствата отпуснати от Световния екологичен фонд с посредничеството на Световната банка. Средствата са в размер на 10,5 млн долара и подпомагат производителите на хладилна техника, като по този начин ги прави конкурентноспособни на Световния пазар. Българската козметична промишленост преустрои производството си със собствени средства и спрейовете произвеждани в България вече са без наличие на ОРВ. В същото време редица НПО-та се ангажират с провеждането на информационни кампании, за да ни ограмотят като потребители.

   Предприетите мерки започват да дават резултат и тази година от НАСА съобщиха, че наблюдават намаляване на Озоновата дупка. Това са наистина добри новини за света, но въпреки тях трябва да имаме предвид, че през следващите 10-15 години озоновият слой ще е критично изтънял. Едва след това се очаква бавното му възстановяване, което ще продължи поне до средата на 21в. Затова в този период е изключително важно да се предпазваме от Слънцето и UV-лъчите, както и да носим качествени слънчеви очила.

      В този период Световната здравна организация препоръчва:

• Не излагайте деца под 12месеца на директна Слънчева светлина;
• Не оставяйте децата да играят под обедното Слънце (12ч-16ч);
• Предпазвайте се от слънчевите лъчи като използвате тънка връхна дреха, шапка и слънчеви очила;
• Използвайте качествени защитни кремове с висок защитен фактор над 15;
• Защитата от Слънцето е необходимо да бъде осигурена при всички прояви на открито;
• Избягвайте употребата на солариуми за придобиване на тен.

  И един съвет от Пестим енергия:

• Внимавайте да не се дехидратирате и пийте редовно вода през летните жеги, това важи с особена важност за бебетата и малките деца!