Вентилацията - важен фактор срещу появата на мухъл

 

 

Намираме се в период на рязка смяна на времето, съответно на температурата, налягането и влажността на въздуха. Същевременно се намираме в разгара на отоплителния сезон. Това се отразява на микроклимата в помещенията, от гледна точка на риска от прекомерно изстиване на стените или висока влажност в тях.

Външните стени прекомерно изстиват и впоследствие трудно се загряват. Резултатът е формиране на студени зони, поява на конденз, а впоследствие и на мухъл. За да се избегне това е необходимо насочване на отоплението така, че към вътрешните повърхности на външните стени да се насочи достатъчен топлинен поток. Особено важно е топлият въздух да достига прозорците и балконските врати, тъй като те са най-застрашени от конденз.

Вентилацията на помещенията е важен фактор за избягване на прекомерната влага. Нейна цел е постигането на оптимална влажност от 50-60%, както и приток на свеж въздух. В помещението е добре да се постави освен термометър и влагомер. Вентилацията трябва да се съчетава с проветряване през отваряемите части на прозорците и балконските врати и извеждане на изпаренията и влагата, най-вече от кухнята и банята, чрез изсмукваща вентилация. За да няма големи топлинни загуби, е необходимо да се спазва принципа – проветряване за кратко (5-10 мин.), с широко отворени прозорци, няколко пъти дневно.

 

Изолирането на помещенията помага за постигнето на търсения комфорт. Колкото е по-добра изолацията, толкова по-слабо е изстиването на стените. Правилното разположение на основната топлоизолация е от външната страна, така че максимално дълго да се съхрани натрупаната през лятото топлина в масивната стенна конструкция. Вътрешна изолация е необходима само дотолкова, че да реагира на пулсациите в температурата на вътрешния въздух, когато отоплението работи в режим включване – изключване. Такъв режим се постига с отоплители уреди като калорифери, конвектори, климатици и други, които постигат определена средна температурата, и се включват, и изключват автоматично.

 

 

Трябва да се подчертае, че по-голямата топлоизолация на външните стени не е достатъчна за постигане на по-добър топлинен комфорт. Тя следва да е съобразена с топлоизолационната способност на прозорците, които заемат над 50% от площта на фасадата. Ето защо обикновеният двуслоен стъклопакет не е достатъчен, за да постигне висока топлоизолация на прозорците, с близко до това на стените термично съпротивление. За разлика от стените, където с увеличаването на дебелината на топлоизолацията се увеличава пропорционално и изолационния ефект, при прозорците и балконските врати този подход е невъзможен. Решението на проблема в този случай е монтирането на стъкла с нискоизлъчващи (Low-e) покрития, популярни като К-стъкла. Те драстично понижават излъчването на топлината към околната среда, увеличават почти двойно термичното съпротивление на стъклопакета и правят топла вътрешната му повърхност, като по този начин значително редуцират риска от коденз.

Влагането на този тип стъкла в стъклопакета до голяма степен увеличава стойността на изолационния ефект. Много често необходимостта от употребата на подобни стъклопакети се пренебрегва, било то поради незнание, по икономически или други причини.

 

Когато е налице изменение на температурата на въздуха в помещенията, следствие променливо отопление, особено важно е каква е контактната температура на въздуха с тази на стените или мебелите. Тя не бива да бъде по-ниска от температурата на оросяване, в противен случай се появява конденз, а впоследствие и мухъл.

До известна степен, появата на конденз би могла да се избегне с употребата на нискоемисионни стъкла. Но това невинаги е достатъчно. При стените, компенсацията на температурната разлика зависи от общото термично съпротивление на стенната конструкция.

Едно успешно решение, ограничаващо появата на конденз и мухъл, е нанасянето върху вътрешните стени на така нар. термокерамични покрития (бои). За постигане на оптимален ефект, термокерамичните покрития следва да се нанасят като последен (финишен) слой, и то най-вече върху вътрешните повърхности на външните стени, и зад корпусни и други мебели с голям размер.

 

 

За да се осигури добра циркулация на въздуха зад мебелите, е необходимо разстоянието между тях и стените да е поне 10 см.

 

Термокерамичните покрития, на различните производители, осигуряват температурно надвишение ΔT↑, вариращо в диапазона от 3 до 3,8°С . Tемпературното надвишение e стандартен показател за покрития с антикондензни и противоплесенни функции. Той определя, каква по-висока температура поддържа съответното покритие в сравнение със стандартна интериорна боя.

 

Микротермография на стена, с нанесено термокерамично покритие (увеличение 200 пъти) - горе, сравнена с обикновена латексна боя. При температура от 20°С на вътрешния въздух в помещението, средната температура на стената с термокерамично покритие е 17,5°С. Измерената средна температура на стена, с нанесена върху нея само обикновена латексна боя, е 14,3°С. Виждащите се при увеличението керамични микрокапсули (горе) формират повърхност, благодарение на която инфрачервените лъчи активно рефлектират обратно към помещението.